/продължение/
Позволеният вкус на забраненото
Беше студено. Но поради липса на друго превозно средство, трябваше да се придвижим с колело.

Поривите на вятъра провиращ се покрай каналите ме караше да настръхвам. След като бях

замръзнал порядъчно, пристигнахме в центъра. Решихме, че преди да влезем в дискотеката ще

пушим трева. Някой казват, че ако не си пушил коха, не си бил в Амстердам. Е, не се водих от това изречение когато реших да опитам. Бях опитвал веднъж и не ми се стори страшно.

Заведението в което влязохме беше малко. Две маси и бар. Имаше стръмна стълба, като повечето стълби в този град, която водеше към втория етаж. Взехме една цигара, по една кола и се качихме на втория етаж. Имаше и други посетители. За мен беше странно, че пушенето на цигари е забранено, а на марихуана разрешено. Изразих учудването си гласно:
- Странна му работа!
Хубавото на изречението ми беше ,че го казах на български.


След първото дръпване казах, че е странно. Още незнаех, че тази дума щеше да стане синоним за тази вечер. Обстановката беше странна. Лека и обикновенна. След второто дръпване разговора се изгуби. Още не разбирах какво се случва. Сламката в бутилката заживя свой живот и никога не можех да я уцеля от първия път. Може би е хубаво да спра до тук...
Ноща не продължи по предварителния план, но останаха две крилати фрази:
1. Май прецаках купона
2. Ще пушиш а??!
    Изгрева беше по-добър от залеза. Пътят към летището бе дълъг. Аз се бях успал.

Странно такси марка Дачия се носеше по улиците в надпревара с времето. Дългият път до 59 гейт

на летище Амстердам определено ме събуди и измори.
Кацайки на летище София не разбирах още ли съм надрусан или Амстердам ми замая главата. Знам

само, че отново ще отида в Холандия и ще се разхождам по площад Дам в Амстердам.
Пожелавам ви го!

                        Марвин Николов